НАДОБРУ̀ВАМ СЕ, -аш се, несв. и св., непрех. Разг. 1. Добрувам до насита. Стайко видя как той кривна по пътеката и въздъхна облекчително. — И той тази година се надобрува с оня планинец! — въздъхна баба Станка. Ц. Церковски, Съч. III, 42.
2. Ирон. Напатвам се. С т а й к о: Овчари идат изотдолу, алелем... Току-тъй дядо Станко не вика. .. Б а б а Д е ш к а: И той тази година се надобрува... Денем — овци; нощем — овчар. .. С т а й к о:.. Хе, който има хубава мома!... Ц. Церковски, ТЗ, 134-135.